Visit Website

Tsveta Mihaylova Poetry|Popular Bulgarian poet |Българска романтична поезия| българска поезия

Tsveta Mihaylova

КОГА МЕЧТАТА БОЛИ

Не сте ли виждали

едно момиче да се вглежда

в дълбоките небесни глъбини?

Да мечтае, да заспива тук с надежда,

че ще може като птица да лети.

В звезден кош люлее го простора,

усмихва се на слънцето в захлас

и може с вятъра да си говори...

Ще ми повярвате ли,

                        че това бях аз?

Сега съм друга. И задавам си въпроса:

„Пораснах, а защо не полетях?

Защо ли в раничката на гърба не носех

парашут? Нима ме беше страх...“

От всички погледи остана скрит

тоя първи порив - детската мечта!

Зачената там някъде,

                             зад слънчевия сплит,

от облак да се спусна и да полетя

над себе си,

     над цялата пулсираща земя.

И в орбитите неспокойни на сърцето

кръжи с космична скорост,

                         тревожи мисълта.

Дълбае ме, боли ме мястото, където

сега можех аз да имам

                            две истински крила...

 

Tsveta Mihaylova

Bulgaria


НЯКОГА НЯКЪДЕ

 

Някога някъде, знам, ще се срещнем -

два полюса луди с вятърно стреме,

безкрайно чисти, безмерно грешни.

И гръм ще сече разлюляното време.

 

Някога някъде, знам, ще открия

този, по който сън сънувам -

от зрялото вино ще се опия,

от раните люти ще го лекувам.

 

Някъде някога...как да узная?...

Но важното е да съществува.

Път ще прокарам, щом го позная,

ако ще, Боже, живот да струва...

 

Tsveta Mihaylova

Bulgaria          

                 

ПРОЛЕТЕН ВИК

В капана сив на делничните мисли,

пропуснах да видя как близо до мен

шпалир от дъхави липи разлисти

неусетно пролетта със вик зелен.

Аз се огледах с явна изненада,

сякаш още скрита в зимното палто.

И се почудих, че не ме зарадва

промяната дори и в едно дърво...


И както разсъждавах, аз подминах

бързо тъжния клошар с една ръка.

Завих към моя дом. И се разминах

с безизразни хора. С безлични лица...

Внезапно нещо в мене се пробуди

и обратно се затичах изведнъж.

И няма да повярвате, но чуден

беше погледа на просещия мъж!


Край пътя се поклащаше тревица,

зад нея минзухар - пламнал като свещ.

А в клоните над мен изви се птица

и с порив полетя птичият копнеж.

Небе, срежи еснафската ми кожа,

не ме оставяй безразлична миг!

И нека да ме буди и тревожи

все тоя неспокоен пулс велик!


Tsveta Mihaylovaq Bulgaria

Post a Comment

Visit Website
Visit Website