Tsveta Mihaylova Poetry|Popular Bulgarian poet |Българска романтична поезия| българска поезия

Tsveta Mihaylova

КОГА МЕЧТАТА БОЛИ

Не сте ли виждали

едно момиче да се вглежда

в дълбоките небесни глъбини?

Да мечтае, да заспива тук с надежда,

че ще може като птица да лети.

В звезден кош люлее го простора,

усмихва се на слънцето в захлас

и може с вятъра да си говори...

Ще ми повярвате ли,

                        че това бях аз?

Сега съм друга. И задавам си въпроса:

„Пораснах, а защо не полетях?

Защо ли в раничката на гърба не носех

парашут? Нима ме беше страх...“

От всички погледи остана скрит

тоя първи порив - детската мечта!

Зачената там някъде,

                             зад слънчевия сплит,

от облак да се спусна и да полетя

над себе си,

     над цялата пулсираща земя.

И в орбитите неспокойни на сърцето

кръжи с космична скорост,

                         тревожи мисълта.

Дълбае ме, боли ме мястото, където

сега можех аз да имам

                            две истински крила...

 

Tsveta Mihaylova

Bulgaria


НЯКОГА НЯКЪДЕ

 

Някога някъде, знам, ще се срещнем -

два полюса луди с вятърно стреме,

безкрайно чисти, безмерно грешни.

И гръм ще сече разлюляното време.

 

Някога някъде, знам, ще открия

този, по който сън сънувам -

от зрялото вино ще се опия,

от раните люти ще го лекувам.

 

Някъде някога...как да узная?...

Но важното е да съществува.

Път ще прокарам, щом го позная,

ако ще, Боже, живот да струва...

 

Tsveta Mihaylova

Bulgaria          

                 

ПРОЛЕТЕН ВИК

В капана сив на делничните мисли,

пропуснах да видя как близо до мен

шпалир от дъхави липи разлисти

неусетно пролетта със вик зелен.

Аз се огледах с явна изненада,

сякаш още скрита в зимното палто.

И се почудих, че не ме зарадва

промяната дори и в едно дърво...


И както разсъждавах, аз подминах

бързо тъжния клошар с една ръка.

Завих към моя дом. И се разминах

с безизразни хора. С безлични лица...

Внезапно нещо в мене се пробуди

и обратно се затичах изведнъж.

И няма да повярвате, но чуден

беше погледа на просещия мъж!


Край пътя се поклащаше тревица,

зад нея минзухар - пламнал като свещ.

А в клоните над мен изви се птица

и с порив полетя птичият копнеж.

Небе, срежи еснафската ми кожа,

не ме оставяй безразлична миг!

И нека да ме буди и тревожи

все тоя неспокоен пулс велик!


Tsveta Mihaylovaq Bulgaria

Post a Comment

Cookie Consent
We serve cookies on this site to analyze traffic, remember your preferences, and optimize your experience.
Oops!
It seems there is something wrong with your internet connection. Please connect to the internet and start browsing again.
AdBlock Detected!
We have detected that you are using adblocking plugin in your browser.
The revenue we earn by the advertisements is used to manage this website, we request you to whitelist our website in your adblocking plugin.
Site is Blocked
Sorry! This site is not available in your country.